Вестник 2012 Печат

 

ДО ДИРЕКТОРА И КОЛЕКТИВА
НА СОУ „ХРИСТО ЯСЕНОВ”

ГР. ЕТРОПОЛЕ
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

УВАЖАЕМА Г-ЖО ДИРЕКТОР,


За мен е удоволствие да поздравя Вас и Вашия колектив по случай патронния празник на Средно общообразователно училище „Христо Ясенов”. Празникът е повод за удовлетворение от постигнатото и доказателство за усилията, които полагате в израстването на поколения възпитаници.
Уважаеми учители, Поддържайте дълголетната традиция, завещана от дедите ни, българското училище да води към знания и умения, да възпитава родолюбие, толерантност и духовни стремления. Пожелавам Ви крепко здраве, дръзновение, сили да преодолявате трудностите, лични и професионални успехи.
Уважаеми ученици, Бъдете горди и с достойнство носете името на патрона на вашето училище - Христо Ясенов! Бъдете силни, дръзновени, ученолюбиви и отстоявайте своите позиции. Станете добри професионалисти и достойни граждани на община Етрополе.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
С уважение, ИНЖ. БОГОМИЛ ГЕОГИЕВ
Кмет на община Етрополе

„...дай ми вярата”

Всеки,комуто се случва да говори или пише за някого от големите наши поети и писатели, разбира колко е трудно да се направи това. Защото голямата личност „не понася” големите думи. Тя излъчва някакъв приковаващ магнетизъм, поразява ни със силата и мащабността на мислите и мечтите си и прави нашите слова бледи и нагласени, безсилни да изразят богатата й, необхватна, изключителна същност. Христо Ясенов е тъкмо такава личност. Нещо повече – той е явление. Не само защото щастливо синтезира високоблагородния ботевски гняв и Вазовия неизтощим патриотичен порив, а и защото певецът на рицарския замък е блестящ, показателен пример за изгаряща, всепоглъщаща творческа и обществена дейност. Затворил се в миражните кули на чистата красота и самотност, горд със съзнанието, че противостои на житейското блато и враждува със скучния делник, младежът се приобщава към модерната тогава поетика на символистите. В душата му пеят заключени райски птици, в нея трудно се вместват търговските проекти на бащата. Бъдещият рицар в лириката избира попрището на беден и бездомен интелигент, чийто живот ще тече в оскъдица, но чийто дух ще остане независим и горд. В света на виртуалните и мобилните технологии, в колко много сфери на днешния интензивен живот, с колко много неща може да ни озадачи и развълнува, да ни респектира юношески чистият и възпитан момък, интелигентът с широкополата черна шапка, необичайният благородник на духа от Етрополе? Какво олицетворение на всеотдайност представлява етрополчето с благозвучното име Ясенов с общественическата и творческа жар! Изумително е, че на 32-годишна възраст, без да получи каквото и да било снизхождение от съдбата, Ясенов успява да доведе своя талант до стадия на пълното разгръщане, да сътвори високохудожествено, действително новаторско творчество. Той руши, коригира, измества нашата школска представа за гения въобще. В поредицата на избраници, на духовни пастири, Ясенов се родее по младост, по степен на вътрешно горене, по ранен творчески разцвет и също така ранно, преждевременно сбогуване с живота. В този смисъл краткият житейски път на лъчезарния юноша можем да наречем щастлив. Едно преломно, драматично време го поема на гребена на вълните си, успоредява силната му впечатлителност, дарбата да вижда и пресъздава и дръзките му идеали с идеалите на едно ново поколение, което се е отдалечило от социалните борби, от уличния „шум и крясък”. Нека да не забравяме и онази ненакърнима, свята вяра – като фактор, като стимул, като същност на гениалната личност. Дори в килията, пред прага на самата смърт, човекът с човешкото сърце, мисли за другите, дава им кураж, мисли как да ги утеши, да ги ободри, да им вдъхне вяра. Вярата, която по-късно нарекохме вапцаровска, по името на друг наш голям поет и родолюбец. Но не вярата като идейна, а като екзистенциална категория, като психологическа необходимост, като стожер на човешката личност:

„...дай ми вярата на бога и вечерната прохлада,

и широката безбрежност на лазурното небе!”

Човешката душевност има нужда от тази вяра, а потребността от вяра – не е ли проблем изобщо на човешкия живот!?! Татяна Кацарова, преподавател по български език и литература

И още много за живота в нашето обичано училище четете тук